„МОЛЧУ И СТИНУ...”
Ирина Николаевна Кнорринг (1906-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЪЛЧА И СТИНА
Мълча и стина в пустия бездън.
Пристягат мисли мозъка унили,
домът ми пълен е с нечисти сили,
в камината се въди таласъм.
Тапетите дере, в тавана чука,
мъхнат е паяк, в ъгъла пълзи...
В мъгла предзимна крачки сякаш чувам,
не някъде далеч ме гръм грози.
Аз ще почакам тих порой да плисне,
на есенния полусън съм в плен.
Духът мъхнат в камината седи си
и безутешно плаче той за мен.
Ударения
МЪЛЧА И СТИНА
Мълча́ и сти́на в пу́стия бездъ́н.
Пристя́гат ми́сли мо́зъка уни́ли,
домъ́т ми пъ́лен е с нечи́сти си́ли,
в ками́ната се въ́ди таласъ́м.
Тапе́тите дере́, в тава́на чу́ка,
мъхна́т е па́як, в ъ́гъла пълзи́...
В мъгла́ предзи́мна кра́чки ся́каш чу́вам,
не ня́къде дале́ч ме гръ́м грози́.
Аз ште поча́кам ти́х поро́й да пли́сне,
на е́сенния полусъ́н съм в пле́н.
Духъ́т мъхна́т в ками́ната седи́ си
и безуте́шно пла́че той за ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ирина Кнорринг
МОЛЧУ И СТИНУ...
Молчу и стыну в тишине пустой.
И сдавлен мозг цепями дум унылых,
Как будто полон дом нечистой силы
И завелся в камине домовой.
Шуршит обоями, стучит по крыше,
Ползет в углу мохнатым пауком…
В осенней мгле шаги, как будто, слышу,
Не где-то бесконечно далеко.
Я подожду, пусть тихий ливень хлынет,
Мне хорошо в осеннем полусне.
Мохнатый домовой сидит в камине
И неутешно плачет обо мне.
1925 г.
---------------
Руската поетеса Ирина Кноринг (Ирина Николаевна Кнорринг) е родена на 21 април/4 май 1906 г. в с. Елшанка, Самарска губерния. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст. Живее в Харков, Ростов на Дон и Севастопол. През 1920 г. емигрира със семейството си в Тунис, а от 1925 г. живее във Франция. Посещава лекции в Руския народен университет и в историко-филологическия факултет при Сорбоната, учи във Френско-руския институт по социални и обществени науки. Посещава сбирките на Съюза на младите поети и писатели. Публикува стихове в емигрантски вестници и списания като „Годы”, „Грани”, „Звено”, „Новое русское слово”, „Новый журнал”, „Перезвоны”, „Последние новости”, „Россия и славянство”, „Русские записки”, „Своими путями”, „Студенческие годы”, „Эос” и др. Нейни стихове излизат в антологите „Якорь”, „На Западе” и „Муза диаспоры”. Автор е на стихосбирките „Стихи о себе” (1931 г.) и „Окна на Север” (1939 г.). Умира на 23 януари 1943 г. в Париж, Франция. През 1949 г. баща й издава стихосбирката й „После всего”.